Акция: При заказе от 1000 грн привитой саженец в подарок!
Наша активная группа на , тут можно задать свои вопросы о уходе за вашим виноградником, присоединяйтесь.
ВНИМАНИЕ
Достявляем :Украина, Россия, Беларусь, Казахстан, Грузия, страны Европы
Сейчас 112 гостей и ни одного зарегистрированного пользователя на сайте
Рейтинг:
Виноград УНЬИ БЛАН привтый на Р*Р 101-14
Синонимы: Сент-Эмильон, Треббиано Уньи блан , французский винный сорт винограда среднего периода созревания. Распространен во Франии, Италии. Кусты среднерослые. Листья средние и крупные, слабо- и среднерассеченные, трех- или пятилопастные, иногда с одним базальным зубцом, снизу со слабым щетинисто-паутинистым опушением. Черешковая выемка открытая, лировидная или закрытая, с эллиптическим просветом. Цветок обоеполый. Грозди средние, конические часто с одним-двумя крыльями, среднеплотные и плотные. Ягоды средней величины, круглые, белые, покрытые редкими мелкими точечками. Кожица прочная, толстая, прозрачная, в жилках. Мякоть мясисто-сочная. Вызревание побегов хорошее. Урожайность 90-110 ц/га. Устойчивость к грибным болезням средняя. Сравнительно засухоустойчивый сорт. Уньи блан используется для приготовления белых столовых вин и коньячных виноматериалов. Мороз — 25
Источник статьи: http://vinograd-odessa.com/index.php/ru/magazin/tekhnicheskie-sorta/vinograd-uni-blan-privtyj-na-kober-5bb-detail
Уни Блан ( Ugni Blanc)
Сорт винограда Уни Блан известен еще под именами Треббиано (Trebbiano), Треббьяно, Сент-Эмильон, Уньи блан — сорт белого технического винограда, распространённый в Италии, Франции, Новой Зеландии и Австралии.
Родина сорта итальянская Тоскана. Стал он известен еще в далеком 1302 году, тогда его описал итальянский ботаник Пьер Креченци.
Кусты у Ugni Blanc (Уни Блан) среднерослые, листья крупные, средне- и слаборассеченные, трех- или пятилопастные, иногда они бывают с одним базальным зубцом. Снизу листка есть слабое щетинисто-паутинистое опушение. Черешковая выемка этого сорта винограда лировидная, открытая или закрытая, с эллиптическим просветом. Стоит отметить, что цветок винограда обоеполый.
Ягодки винограда средней величины, белые, круглые, с редкими мелкими точечками. Кожица ягод толстая, прочная, прозрачная, просматриваются жилки. Разрезав ягоду, можно увидеть мясисто-сочную мякоть. Вызревание побегов отличное.
Урожайность составляет 90-110 ц/га.
Устойчивость к грибным болезням у винограда Ugni Blanc средняя. Сорт довольно засухоустойчивый. Устойчивый характер лозы и ее плодовитость позволяют получать богатый урожай на песчаных почвах и обходиться без прививки винограда.
Вина из Ugni Blanc отличаются фруктовыми (в большинстве своем цитрусовыми) и травяными оттенками, а также легкостью и ароматом белых цветов. Пьют вино из сорта данного винограда в молодом возрасте, так как он ни в коем случае не выдерживает длительного хранения. Такое вино очень простое на вкус, однако вкусное.
Купить саженцы винограда Уни Блан можно в КФХ Ария-Н, в Крыму.
Источник статьи: http://ariya-n.ru/sorta/tekhnicheskij/item/uni-blan-ugni-blanc
Уньи блан
Синонимы: Альфрочейро бранко (Alfrocheiro branco), Бьянчелло (Bianchello), Вайт Шираз (White Shiraz), Кастелли Романи (Castelli Romani), Клерет де Африк (Clairette de Afrique), Пассарена, Проканико (Procanico), Сент-Эмильон (Saint Emillion), Треббиано или Треббьяно (Trebbiano), Треббиано Тоскано (Trebbiano Toscano). Уньи блан (Ugni Blanc), французский* винный сорт винограда среднего периода созревания. Распространен во Франции, Италии. Кусты среднерослые. Листья средние и крупные, слабо- и среднерассеченные, трех- или пятилопастные, иногда с одним базальным зубцом, снизу со слабым щетинисто-паутинистым опушением. Черешковая выемка открытая, лировидная или закрытая, с эллиптическим просветом. Цветок обоеполый. Грозди средние, конические часто с одним-двумя крыльями, среднеплотные и плотные. Ягоды средней величины, круглые, белые, покрытые редкими мелкими точечками. Кожица прочная, толстая, прозрачная, в жилках. Мякоть мясисто-сочная. Вызревание побегов хорошее. Урожайность 90-110 ц/га. Устойчивость к грибным болезням средняя. Сравнительно засухоустойчивый сорт. Уньи блан используется для приготовления белых столовых вин и коньячных виноматериалов.
*В мировой ампелографии синоним Уньи блан имеют три сорта винограда, среди них ни одного французского: Дорадина (Douradinha — Португалия), Виура (Viura или Макабео — Испания) и Треббиано Тоскано или Треббиано (Италия) — скорее всего, последний, здесь имеется ввиду. Есть французский сорт Ugni blanc a feuille decoupee.
Обсуждение сорта винограда Уньи блан на форуме.
Источник статьи: http://vinograd.info/sorta/arhiv/yni-blan.html
Акция: При заказе от 1000 грн привитой саженец в подарок!
Наша активная группа на , тут можно задать свои вопросы о уходе за вашим виноградником, присоединяйтесь.
ВНИМАНИЕ
Достявляем :Украина, Россия, Беларусь, Казахстан, Грузия, страны Европы
Сейчас 114 гостей и ни одного зарегистрированного пользователя на сайте
Рейтинг:
Виноград УНЬИ БЛАН привтый на Р*Р 101-14
Синонимы: Сент-Эмильон, Треббиано Уньи блан , французский винный сорт винограда среднего периода созревания. Распространен во Франии, Италии. Кусты среднерослые. Листья средние и крупные, слабо- и среднерассеченные, трех- или пятилопастные, иногда с одним базальным зубцом, снизу со слабым щетинисто-паутинистым опушением. Черешковая выемка открытая, лировидная или закрытая, с эллиптическим просветом. Цветок обоеполый. Грозди средние, конические часто с одним-двумя крыльями, среднеплотные и плотные. Ягоды средней величины, круглые, белые, покрытые редкими мелкими точечками. Кожица прочная, толстая, прозрачная, в жилках. Мякоть мясисто-сочная. Вызревание побегов хорошее. Урожайность 90-110 ц/га. Устойчивость к грибным болезням средняя. Сравнительно засухоустойчивый сорт. Уньи блан используется для приготовления белых столовых вин и коньячных виноматериалов. Мороз — 25
Источник статьи: http://vinograd-odessa.com/index.php/ru/magazin/tekhnicheskie-sorta/vinograd-uni-blan-privtyj-na-kober-5bb-detail
Саженцы винограда уньи блан
Здравствуйте Коллеги. Странно получается, что очень перспективный сорт, особенно для коньячного производства не входит в состав обсуждения на форуме. У меня даже мысли не было, думал что за сотню постов написано о нем, аль нет. Еще год назад я видел Уни блан в Приднестровье район Дойбаны на плантациях Коньячного завода «КВИНТ», правда после уборки нашел оставшиеся подобие гроздей, там он растет на площади более 150 га. прекрасно себя показывает, слова Управляющего это подтвердили. В этом году и фото представляю я увидел его на полях Дербентского Коньячного Комбината (Дагестан) — площадь 25 га. Когда в 2011 году в этих краях было -27 и более все подмерзло, к примеру Агадаи вымерз безвозвратно. Уни блан удалось восстановить быстро за счет сумашедшего роста на прививке Кобер 5ББ. В условиях этого года он меньше поражается Оидиумом, чем Каберне Совиньон, на таком же уровне по устойчивости к Милдью. Клещ не так посещает лист как на Каберне. Гроздь и ягода довольно крупные. Срок созревания ближе к среднему. крупные товаропроизводители очень сильно заинтересовываются этим сортом.
Прошу Модераторов рассмотреть возможность внести характеристику Уни Блан на сайт. Спасибо
Цитировать
14 пользователя(ей) сказали cпасибо:
Цитировать
4 пользователя(ей) сказали cпасибо:
Цитировать
10 пользователя(ей) сказали cпасибо:
Болгарская информация про Юни блан 1.Требиано е бял сорт, който е изключително широко разпространен из цяла Италия. Много рядко се използва за направата на сортови вина — обикновено влиза в състава на купажни вина. Требиано има високо киселинно ниво, неутрални аромати и вкусове, понякога се забелязва лека восъчност и леко изразен плод. Най-известните подсортове на Требиано (от които се правят и най-висококачествените купажни вина) са Требиано ди Соаве (Trebbiano di Soave), Требиано ди Лугана (Trebbiano di Lugana) и Требиано Веронезе (Trebbiano Veronese). Друга форма на Требиано, която расте в района на Умбрия се нарича Проканико (Procanico). Други форми на сорта отглеждани в различни райони на Италия са Требиано Тоскано (Trebbiano Toscano), Требиано Романьоло (Trebbiano Romagnolo), Требиано д’Абруцо (Trebbiano d’Abruzzo), Требиано Джиало (Trebbianno Giallo), Требиано дела Фиама (Trebbiano della Fiamma). Доста дълги години Требиано е бил използван, макар не от всички производители на Тоскана за направата на техните червени вина Кианти (Chianti). Смятало се е, че белият сорт добавен към мъстта подобрявал цветовите качества и стабилност на вината Кианти. В наши дни това вече не се прави и е отпаднало като изискване за тези вина. Требиано се отглежда в много страни по света под различни имена най-вече познат под името Юни Блан (Ugni Blanc). Страните са: Франция (там от Юни блан се правят някои от най-добрите коняци и арманяци), България, Гърция, Русия, Бразилия, Мексико, Португалия (там сортът се нарича Талия), Аржентина, Уругвай, ЮАР, Калифорния (САЩ) и Австралия.
2. Юни блан — комплексно устойчив
Този сорт лози произхожда от Южна Франция.
В областта коняк постепенно измества сорт Фол бял. Отглежда се много и в Тоскана, Италия, където го наричат Требиано (Trebbiano), затова мнозина са на мнение, че неговата родина е там. Добре вирее също в България, Молдавия, Канада. Той става известен още през 1302 г., когато го описва италианският ботаник Пиер Креченци. Наричат го още Мюскадел (Muscadelle), той често се добавя в неголямо количество при асамблажа на белите вина. В известно количество, добавен към грозде от червени сортове, влиза в състава на прочутите вина “Кианти”. Този сорт, от който в района Арманяк има около 11 250 ха (75 % от площта на лозята), добре приспособен към местните почви, е устойчив на студ, адаптиран към оидиум и сиво гниене, и е сравнително устойчив на суша и много родовит — от един хектар се получават до 100-150 хл вино. Требиано е един от основните сортове, от който се получава “Арманяк”.
Агробиологична характеристика- отнася се към групата на къснозреещите сортове (гроздето му узрява в края на ІХ- началото на Х). Гроздът е средно голям до голям, крилат. Зърното е малко, почти сферично, покрито със средно дебела, жилава, жълто-зелена с восъчен налеп кожица. Изресяване и милерандаж при този сорт не се наблюдават. Има афинитет към разпространените в страната подложки, но най-подходяща за него е 41 Б. Технологична характеристика- в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-21% захари и съдържание на титруеми киселини- 7-9,5 г/л. Гроздето има добра захарност, която достига 24-25% и висока киселинност. Вината от него са с фин вкус и бързо развиват букет, но не подлежат на развитие при стареене. У нас се използва предимно за дестилатни виноматериали. Устойчивост- лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури и суша, но притежават добра устойчивост на оидиум и сиво гниене. Добив- отличават се с добър растеж и много добра родовитост (средният добив от декар е 1000-1500 кг). В района на Поморие и Бургас от него се получават виноматериали за получаването на бренди („Ахелой”). Лист — голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре неопределено, с едро мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до средни, затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа, понякога по-светло оцветени. Нерватурата отгоре и отдолу е светложълтеникава. Дръжката е средно дълга, светлозелена, гола. Есенната окраска на листа е жълта. Цвят — двуполов. Грозд — голям, коничен, разклонен в основата, крилат, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно — почти дребно, сферично, зеленикавожълто (при презряване порозовява) с дребни, редки точици. Ципата е прозрачна, дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и къса четчица.
Юни блан е много късен винен. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Предпочита леките песъчливо-глинести почви, където проявява своите ценни качества. Има силен растеж, много висока родовитост и висок добив. Афинитетът му към разпространените у нас подложки е добър. Чувствителен е на студено е сравнително устойчив на суша. Гроздето му не се напуква и почти не загнива. Поради високата си киселинност от гроздето му се получават висококачествени конячни виноматериали, които бързо узряват. В провинцята Шарант и Арманяк (Франция) той е изместил други сортове като Фол бял, за производство на коняци и арманяк. 3. МАЛКАТА ЗВЕЗДА ЕНИГМА ЮНИ БЛАН 0.75л. Това вино притежава жив и искрящ, сламено-златист цвят. Елегантно на нос, с богат аромат на цитрусови плодове – лимон, грейпфрут. На вкус е ефирно, нежно и добре балансирано с плодовата зрялост на аромата. Консумира се при температура 9-11 °С . Нашето предложение към виното е: различни видове непикантни салати, риби, паста, азиатска храна Подходящи билки и подправки: босилек, мащерка, шафран
Всичко започва от виното
Най-впечатляващото от всички брендита се произвежда от скучното бяло вино, с ниско съдържание на алкохол и висока киселинност. Основният сорт грозде, използван в региона, след нашествието на Филоксерата в края на 19 век, е Юни Блан (Ugni Blanc). Основният сорт преди чумата Фол Бланш (Folle Blanche) все още може още да се намери, но поради това, че той трудно се прихваща на американската основа, използвана предимно заради устойчивостта си към Филоксерата, е под постоянна опасност от гниене. Юни Блан (Ugni Blanc) не е особено интересен сорт за производство на вино, но има преимуществото да узрява късно, и въпреки това да съдържа достатъчно киселинност.
Високата киселинност (непрекомерната разбира се) е важна при дестилацията по две причини. Киселинността се явява като натурален консервант, който не позволява на виното да се оксидира. В противен случай е необходимо да се използва сяра — нормалната защита против окисляването. Производителите трябва да разчитат на киселинността на гроздето, за да са сигурни, че виното ще е възможно най-свежо, когато се дестилира. Киселинността същевременно въздейства на ароматите получавани при дестилацията.
От високото ниво на киселинност следва, че виното е с ниско съдържание на захар, а от тук — и на алкохол. Идеално за производство на коняк се смята виното със сила 8 — 9 об. % алк. Естествено то трябва да е преминало ферментационните си процеси.
Изкуството при дестилацията на коняк
Повечето от вината се транспортират до професионални дестилационни къщи. Само малка част се дестилират в шатата, там където се произвежда виното. Установеният регламент позволява дестилацията на бренди да продължи до не по-късно от 31 март, в годината следваща реколтата. Повечето производители се стараят да приключат възможно най-бързо, за да се възползват от свежестта на виното и концентрираните в него аромати.
Всички марки Коняк се дестилират в дестилационни казани тип алембик, наричани alembic charentais. Елегантният, екзотично изглеждащ дестилатор се състои от котел (chaudière), с горна част във формата на лук (chapiteau) и завършва с дълъг тънък врат (col de cygne), който се спуска спираловидно в охладителя. Някои казани за дестилация имат подгревател, който се намира между котела и охладителя. Парите от казана преминават през подгревателя, който съдържа вино, готово да бъде дестилирано. Топлите пари внимателно загряват виното намиращо се в подгревателя, преди то да постъпи в казана, докато студеното вино допринася за началото на конденза. Не всички производители използват такава система на дестилация. Martell (Мартел) не използва подгреватели, Bisquit (Бискюи) използва само при първата дестилация, а Camus (Камю) го използва и при двете. Всеки един производител има своя собствена технология и методика. Казанът трябва се подгрява с открит огън. В миналото това се е извършвало с дърва през деня и въглища през нощта. Този изтощителен и много отговорен процес сега се извършва с газ, което позволява температурата да бъде лесно регулирана. Виното в подгревателите също се затопля на газ, до около 40 °С, преди да отиде в основния казан, където се подгрява до 78.3 °С. Това е и точката на кипене на етанола. Алкохолните пари се изпаряват и кондензират в охладителя.
Добивът от първата дестилация е леко мътна алкохолна субстанция, позната като brouillis. Тя съдържа всички характеристики на финалния продукт и е с алкохолно съдържание около 28 — 30 об. % алк. Втората дестилация, наричана bonne chauffe, се извършва в казан, който може да съдържа не повече от 2 500 литра brouillis. Алкохолното съдържание след тази дестилация е около 70 — 72 об. % алк. За да се произведе бутилка коняк, са нужни между 8 и 10 литра вино. Както и при другите алкохолни напитки, когато се дестилира на партиди, т.е. в казани от този тип, е изключително важно контролирането на главите (têtes) и опашките (secondes) при отделянето на сърцето (coeur) на крайния продукт. Главите (têtes) се състоят от алкохол с изключително висока концентрация, играят второстепенна роля и се използват при следващите дестилации. Опашките (secondes) обаче съдържат тежки ароматни субстанции, някои от които са приятни, докато други могат да бъдат изключително вредни за качеството на крайния продукт. Затова управлението им е доста отговорен процес. Обикновено експертите контролиращи процеса ги премахват напълно от партидите, предназначени да бъдат продавани като млади коняци и оставят малка част от тях при планираните за по-продължително отлежаване. Опашките и главите се използват отново при следващите дестилации. Ако е нужен допълнителен аромат, се добавят към следващата партида brouillis, а ако има нужда от по-неутрален аромат, се прибавят към първата партида вино.
Дестилацията е процес на концентрация не само на алкохола, но и на ароматите. Индивидуалността на крайния продукт се влияе и от това, дали виното се дестилира с утайката, или не. Някои производители дестилират своите брендита без утайката, други с малка част от нея, докато трети я използват цялата. Всичко зависи от това какъв краен продукт се търси. Вино с много утайка дава дестилат с високо съдържание на сродни съединения, за които е необходимо по-продължително отлежаване за да се разградят в бъчвата. Става ясно, че за млади коняци е необходимо използването на вино без никаква утайка, докато за по-отлежалите е възможно да се използва цялата или част, но в крайна сметка е въпрос на личен избор на експертите.
Мистерията на дъбовите бъчви
След дестилацията брендито се пълни директно в нови, обгорени, 350 литрови бъчви, обикновено от района на Лимузан (Limousin). Това е богато на танини дърво и е подходящо за продължително и стабилно окисляване. Младият коняк престоява в новите бъчви не повече от една година. По-дългият престой носи риск от прекомерно извличане на цвят и съединения от дъба. След първата година се декантира във вече използвани бъчви. Преди всичко това е въпрос на лична преценка на експертите. Има три типа бъчви. Бъчвите се класифицират като нови (fûts neufs) до петата си година на използване. Те съдържат голямо количество танини и аромати като ванилин. Съдовете използвани от 5 до 15 години, в някои случаи до 20 г. (fûts roux), не съдържат вече толкова много танини и се употребяват за коняци, които е предвидено да отлежават дълго. Vieux fûts са бъчви които са 15 — 20 годишни и по-стари. Те нямат никакви танини, но са напоени с аромата на коняк и са подходящи за усъвършенстване на по-старите партиди.
Всички производители единодушно отбелязват, че в началото младият спирт придобива от дървото доста сурови характеристики. Отнема години на окисляване за да се придобият желаните аромати. В началото ванилия, следвани от сушени плодове като кайсия и портокал, малко по-късно ядки и накрая интензивния и комплексен аромат познат като rancio. Какъв е потенциалът за отлежаване на дестилата? На този въпрос не може да се отговори еднозначно, поради многото фактори, влияещи на този процес. Обикновено коняците достигат своя пик на отлежаване след 60 до 70 години. След този период те се пълнят в стъклени дамаджани, за да се предотврати по-нататъшно окисляване и разбира се изветряване. Тези коняци се наричат Paradis.
Къде се складират бъчвите е също изключително важно. Складовете или избите имат също свой микроклимат. Перфектното място трябва да има относително висока влажност, която позволява стабилна и постепенна оксидация. Прекалената влажност абсорбира повече вода и прави брендитата слабохарактерни. Прекалено сухият климат кара алкохолните пари да се изпаряват прекалено бързо. Престоят на бъчвите в тези складове е може би най-важния етап от превръщането на дестилата в превъзходен и качествен Коняк. Най-добрият климат в областта за отлежаване е този край реката Шарант.
Както винаги се случва, качеството си има и цена. Около 3% годишно от алкохола складиран в дъбовите бъчви се изпарява във въздуха, което означава, че за период от 10 години на всеки 100 литра 26 отиват в атмосферата. Това е така наречения «Ангелски данък». Всяка година около 26 милиона бутилки коняк се изпаряват и отиват при ангелите. Тайната на дълголетието
Може би най-голямото изкуство на коняка се дължи на сглобяването или както го познаваме ние — блендирането. Несъмнено съдържанието в нито една бъчва не съответства на това от друга. Конячните къщи, като наследници на традиции и доверие, предпочитат да предлагат хармонично балансиран продукт, качеството и стилът на който да е един и същ до последната бутилка за период от години. Изискват се невероятни умения и познаване на собствената стока за да се миксира всичкото това огромно количество по такъв начин, че да се запази уникалният почерк на марката и продукта. Много е трудно да си представим толкова деликатен процес. Обикновено експертите по блендирането започват да миксират веднага след дестилацията. Този процес продължава през целия период на отлежаване. Изкуството на блендиране е преди всичко нос, памет и разбира се дарба. Трябва да се познават всички дестилати от различните години и тероари. Понякога един бленд включва между 100 и 150 различни брендита. В крайна сметка това изисква не само талант, но и вдъхновение.
Най-силният инстинкт на експертите е необходим при редукцията на алкохолното съдържание. Младият коняк излиза от дестилатора с алкохолно съдържание около 70 об. % алк., а очевидно в бутилката е съвсем друго. За да се намали силата му до максималните легални 45 об. % алк., трябва да бъде разреден с деминирализирана или дестилирана вода. Това, както повечето неща тук, съвсем не е толкова просто, колкото изглежда. Ако се направи твърде рязко, конякът скоро ще замирише на сапун и ще има изветрял и воднист вкус. Този процес трябва да се извърши внимателно и на няколко последователни етапа, като се остави достатъчно време за съчетание. Това се извършва дори и с 2.5 годишните V.S. За редукция на винтажни блендове и стари коняци се използва т.нар. vieilles faibles, микс със сила 15 об. % алк. от разреден с вода стар коняк, който отлежава в дъбови бъчви до 2 години.
Последните щрихи са цветът и вкусът. Цветът се определя и уеднаквява с добавянето на карамел. Вкусът избирателно се балансира с до 20 гр на 10 литра захарен сироп. Преди бутилиране коняците се стабилизират и филтрират при минусови температури (така наречената студена филтрация). Това се прави, за да може да е бистър, кристално чист и да блести в чашата по всички географски ширини. Разбира се има и противници на тези добавки. Според тях това нарушава влиянието на тероара. Аз съм напълно съгласен, но търговският вид винаги е от значение така, както всеки един дребен елемент — от подрязването на лозята до бутилирането на коняка.
С добавки или не, в края на деня е важно какво имате в чашата. Ако това е коняк, без значение коя марка сте избрали и колко скъпа е тя, със сигурност ще изпитате невероятно блаженство от хармонията, събрала тероара по долината на река Шарант — най-доброто място за производство на бренди в света.
Источник статьи: http://forum.vinograd.info/showthread.php?t=8384
